Председателят на УС на фондация "Играй с Развитие", Александър Александров, бе отличен като "Достоен БЪЛГАРИН" в традиционната кампания на в-к 24 часа. Това е и поводът да отговори на няколко въпроса

През годините сте давали много награди на състезанията, които организирате. Но какво е когато получиш награда?
Много е приятно да бъдеш награден, още повече, че аз съм получавал сравнително не много награди. Но това, което правя, аз не го правя за награди, а за да постигна целта си – обгрижване на деца спортисти. Разбира се, след като не си награждаван толкова и получиш признание, ти се радваш повече. Освен това, събитието, което „24 часа“ правят вече толкова години, е на много високо ниво, а и самото име на инициативата „Достойните българи“ е много достойно. Това прилича малко на „Ордена на Почетния легион“, с всичките тези над 700 души, които са награждавани досега през годините. И ти се чувстваш част от толкова много достойни БЪЛГАРИ, които настина са такива с всичко, което са направили за обществото.

Отличието Ви е за подпомагане на детско-юношеския спорт. Как започва всичко?
Първо е интересно как взех решението да подпомагам детски спорт. През 90-те години, когато вече бях започнал бизнеса си и той се развиваше успешно, взех един футболен отбор, за когото започнах да се грижа, той постигна сериозни успехи и еволюира в посоката, която аз исках. Но тогава настъпиха едни доста мрачни времена, „мутрите“ взеха властта и в спорта и направиха страшни неща с това, което аз бях постигнал. И аз се отвратих от това. Споделих с Иван Вуцов, който ми помагаше тогава, че искам да прекратя подкрепата си за футбола, но той ме спря и разубеди. Каза ми, че имал лек за мен и ме покани като финансист да участвам в създадената от него програма за финансиране на детския футбол и възнаграждаване на треньорите, които се занимават с деца. Увери ме, че БФС ще застане зад мен, което се случи, оглавих комисията за детско-юношески футбол и това ми даде нова посока, тъй като се оказа, че сме много полезни, защото в онези години почти никой не даваше пари за децата и юношите, респективно за треньорите, които ги обучаваха. Това беше в края на 90-те години и оттогава започнах сериозно да помагам на спорта за подрастващи.

Как избирате, коя инициатива или отбор да подкрепите?
Отначало подкрепях тези, които нямат пари и се борят за оцеляване в работата си с деца. По-късно започнах да подпомагам и национални отбори, и някои състезатели в индивидуални спортове, тъй като аз съм националист и като българин, и в спорта.

Казахте, че преди години почти никой не е подпомагал спорта за деца. А сега това промени ли се?
Не за съжаление. И е жалко, защото в онези години хората нямаха толкова пари и дори богатите не бяха толкова богати. А сега след промените и при еволюцията на икономиката в България, има доста по-големи възможности. Макар че някои федерации имат такива критерии, според които трябва да се отделят средства и за детския спорт. Но в нормалния свят е така, ако имаш професионален отбор, трябва да развиваш и детско-юношеска школа. Както аз преди години в Академик (Сф) създадох от нулата детска школа с над 250 деца, но вероятно съм бил единствен в България. Но все пак сега за национални детско-юношески отбори се намират по-лесно пари. Освен това много помага и Министерството на спорта.

Как се отразяват негативните ефекти на коронавируса върху икономиката на дарителството и спонсорирането?
Лошо се отразяват и това е почти неизбежно, защото много хора имат реални проблеми в бизнеса. А когато става въпрос за дългосрочни инициативи, това съвсем отблъсква потенциалните спонсори. Има го и този момент, че сякаш подкрепата на подрастващи не е толкова имиджова, което редуцира тези, които са готови да инвестират по-сериозно. При криза спира помагането на подрастващи, което не е особено умно.

Защо създадохте фондация „Играй с Развитие“, при положение че толкова години и Корпорация „Развитие“ е развивала успешна благотворителна и дарителска дейност?
За спонсорите има значение, тъй като фондацията все пак дава някакви възможности за спестяване на данък – макар преференциите да са малки, държавата никога не е била особено щедра в това отношение. Освен това е малко по-ясно, фирмите може би е редно да си гледат бизнеса и да даряват, а фондациите да изпълняват мисиите си, ползвайки тези дарения. „Развитие“ и сега помага, спонсорирайки фондацията. За мен фондацията е една по-висша форма – и на промоция, и на реклама. А и по широкия свят се прави така.

Пред фондацията стои организирането на едно голямо събитие – третата Национална волейболна скаут лига. При положение, че втората скаут лига през 2016/17 се превърна в най-мащабното състезание за деца, правено у нас, какви са предизвикателствата сега?
Предизвикателства – едва ли. По време на втората скаут лига преживяхме всичко, което можеше да ни се случи, беше много тежко. Тогава федерацията, по чиято идея са тези състезания, беше направила една много тежка – от финансова и логистична гледна точка, схема на турнирите, с участието на твърде много отбори и деца. Проявата трябваше да получи финансиране и от държавата, и от спонсори, което не се случи, а и федерацията в един момент малко се дезинтересира от състезанието. И това наложи аз и моят екип да правим всичко. А като правиш всичко, ти научаваш всичко. Това, което предстои сега ще е доста по-леко от финансова гледна точка, тъй като ще играят по-малко деца. А и аз искам да бъде удоволствие, а не предизвикателство. Освен това, сега съм в управата на федерацията, приятели сме с Любо Ганев, който много помага.

Може ли коронавирусът да изиграе някоя лоша шега на състезанието, което се предвижда да започне март 2021 година?
Не знаем в какво състояние ще бъде страната тогава. Оттук идва и неяснотата в настоящия момент. Но, всъщност, мачовете ще започнат по-рано от март месец, тъй като федерацията прави предварителни турнири за пресяване на отборите, които ще участват в скаут лигата. Това е един добър пример за феърплей, тъй като преди участниците са били посочвани. Лично Любо Ганев пожела – за сметка на федерацията, да се направи пресяване на отборите чрез предварителен турнир, който да селектира 48-те отбора, които ще влязат в същинското състезание. Готови сме да се съобразяваме с обстановката и ще бъдем „stand by“. Важното е аз да съм готов с финансирането и екипите, с които ще играят отборите да бъдат осигурени.

Предишната скаут лига завърши с Международна гала. Мислите ли и сега в такава посока?
Ще бъде прекрасно ако има. С удоволствие ще работя и за нея. Освен всичко друго, Международната гала е моя запазена марка, това бе черешката на тортата, която аз измислих. Ще говоря с ръководството на федерацията и може би, ако обстановката позволява, през есента на 2021 година да я проведем. По схемата от първата гала с отбори от региона – Турция, Гърция, Румъния, Република Северна Македония и призьорите от скаут лигата.